Jan 21, 2009, 10:56 AM

Ницше и поета

812 0 2

Поемеш ли по пътя морен,
готов си да пилееш сълзи,
да губиш и печелиш бързо,
да си небрежен и доволен.

Да литнеш във небето пъстро,
да се усмихваш тъй чевръсто,
че да се сопнеш сам във свойта поза,
поезията да е проза,
да си спокоен в радости и сълзи,
да излекуваш болки бързи,
да си приятен и потаен
и да си весел в смях безкраен.

Накрая може да политнеш,
над пропастта с криле да литнеш,
да се разсмееш над живота,
да паднеш в своята голгота
и да излезеш като лъв -
смирен и силен, горд и пръв.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...