12 нояб. 2023 г., 01:35

Ние

484 0 1

Ще ме чуеш в писъка на враните и в тишината на нощта.

Ще ме видиш в силата на вятъра и красотата на дъжда.

Ще ме усетиш в твърдостта на камъка и мекотата на

пръстта.

И ще те чакам да си дойдеш с мен и със смъртта.

В болка или здраве- пита ли ни любовта?

Тя не пита, а връхлита, озарявайки света.

Ще ни грее пак луната и пак красив ще е света.

Ще се слеем със целувка, заедно във вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нямам Име Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...