12 нояб. 2023 г., 01:35

Ние

481 0 1

Ще ме чуеш в писъка на враните и в тишината на нощта.

Ще ме видиш в силата на вятъра и красотата на дъжда.

Ще ме усетиш в твърдостта на камъка и мекотата на

пръстта.

И ще те чакам да си дойдеш с мен и със смъртта.

В болка или здраве- пита ли ни любовта?

Тя не пита, а връхлита, озарявайки света.

Ще ни грее пак луната и пак красив ще е света.

Ще се слеем със целувка, заедно във вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нямам Име Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...