Ще ме чуеш в писъка на враните и в тишината на нощта.
Ще ме видиш в силата на вятъра и красотата на дъжда.
Ще ме усетиш в твърдостта на камъка и мекотата на
пръстта.
И ще те чакам да си дойдеш с мен и със смъртта.
В болка или здраве- пита ли ни любовта?
Тя не пита, а връхлита, озарявайки света.
Ще ни грее пак луната и пак красив ще е света.
Ще се слеем със целувка, заедно във вечността.
© Нямам Име All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
