12.11.2023 г., 1:35

Ние

479 0 1

Ще ме чуеш в писъка на враните и в тишината на нощта.

Ще ме видиш в силата на вятъра и красотата на дъжда.

Ще ме усетиш в твърдостта на камъка и мекотата на

пръстта.

И ще те чакам да си дойдеш с мен и със смъртта.

В болка или здраве- пита ли ни любовта?

Тя не пита, а връхлита, озарявайки света.

Ще ни грее пак луната и пак красив ще е света.

Ще се слеем със целувка, заедно във вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Име Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...