12.11.2023 г., 1:35

Ние

483 0 1

Ще ме чуеш в писъка на враните и в тишината на нощта.

Ще ме видиш в силата на вятъра и красотата на дъжда.

Ще ме усетиш в твърдостта на камъка и мекотата на

пръстта.

И ще те чакам да си дойдеш с мен и със смъртта.

В болка или здраве- пита ли ни любовта?

Тя не пита, а връхлита, озарявайки света.

Ще ни грее пак луната и пак красив ще е света.

Ще се слеем със целувка, заедно във вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Име Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...