Ние двама в театъра
Беше с рокля прилепнала
и стояхме в театъра
сред десетките зрители през антракта отпред.
Недискретно прошепнати,
сякаш носени с вятъра
думи чувах наоколо... семпли думи наглед,
но наточили жилото
и с очи недискретно,
всяка педя опипваха те от твоето тяло.
Ах, да знаеха милите
нашата тайна секретна,
че специално за мене тази вечер изцяло
ти под роклята плътна
нищо друго не носиш,
че специално за мене я облече на голо,
и че в залата тъмна
не на сцената... боси
моите мисли танцуваха върху сцената долу.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
