25 feb 2015, 23:25

Ние двама в театъра

1K 0 1

Беше с рокля прилепнала
и стояхме в театъра
сред десетките зрители през антракта отпред.
Недискретно прошепнати,
сякаш носени с вятъра
думи чувах наоколо... семпли думи наглед,
но наточили жилото
и с очи недискретно,
всяка педя опипваха те от твоето тяло.
Ах, да знаеха милите
нашата тайна секретна,
че специално за мене тази вечер изцяло
ти под роклята плътна
нищо друго не носиш,
че специално за мене я облече на голо,
и че в залата тъмна
не на сцената... боси
моите мисли танцуваха върху сцената долу.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...