Ние двама в театъра
Беше с рокля прилепнала
и стояхме в театъра
сред десетките зрители през антракта отпред.
Недискретно прошепнати,
сякаш носени с вятъра
думи чувах наоколо... семпли думи наглед,
но наточили жилото
и с очи недискретно,
всяка педя опипваха те от твоето тяло.
Ах, да знаеха милите
нашата тайна секретна,
че специално за мене тази вечер изцяло
ти под роклята плътна
нищо друго не носиш,
че специално за мене я облече на голо,
и че в залата тъмна
не на сцената... боси
моите мисли танцуваха върху сцената долу.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
