Ние, хората

5 дек. 2022 г., 14:43 2022-12-05T14:53:05+02:00

Поэзия » Другая

335 1 2

Хората много обичат да дават съвети.

Да помагат доколкото могат. Да клатят глави.

Но това, което най-много обичат е със усмивка да режат криле.

Хората много обичат да разказват истории.

Най-вече своята собствена.

Да се чувстват нещастни, външно щастливи.

Да живеят нахалост, и да крият кофтито чувство че са прецакани.

Хората, мъдрите, знаят как да свикват със всичко, и да забравят и добро, и нещастие.

Те поначало не обичат промените. Защото ги правят ненужно изнервени.

Също така много обичат да четат приказки.

А когато пораснат децата от време на време да им попарват мечтите.

И страшно харесват промоциите по магазините.

Замечтано седят пред щанда с месото, а после в съседство се боричкат за една бучка сирене.

генек (Георги Коновски)

2022-12-06T10:01:00+02:00

Хубаво.
Петър1 (Петър Димитров)

2022-12-05T21:17:14+02:00

Странно е: хората, които държат да занимават света със себе си всъщност отдавна са изхабени и нямат какво да кажат. Но пък не спират да говорят от първо лице единствено число, родът е без значение. Замислящо е някак да се чете обикновена, неримувана и непризната от стадото дежурни клакьори и похвалячи поезия. Стадото без себе си не може, а поезията? Тя мълчи и казва каквото казва.