Ние, хората
Хората много обичат да дават съвети.
Да помагат доколкото могат. Да клатят глави.
Но това, което най-много обичат е със усмивка да режат криле.
Хората много обичат да разказват истории.
Най-вече своята собствена.
Да се чувстват нещастни, външно щастливи.
Да живеят нахалост, и да крият кофтито чувство че са прецакани.
Хората, мъдрите, знаят как да свикват със всичко, и да забравят и добро, и нещастие.
Те поначало не обичат промените. Защото ги правят ненужно изнервени.
Също така много обичат да четат приказки.
А когато пораснат децата от време на време да им попарват мечтите.
И страшно харесват промоциите по магазините.
Замечтано седят пред щанда с месото, а после в съседство се боричкат за една бучка сирене.
© Svetoslav Vasilev Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво.
-
Странно е: хората, които държат да занимават света със себе си всъщност отдавна са изхабени и нямат какво да кажат. Но пък не спират да говорят от първо лице единствено число, родът е без значение. Замислящо е някак да се чете обикновена, неримувана и непризната от стадото дежурни клакьори и похвалячи поезия. Стадото без себе си не може, а поезията? Тя мълчи и казва каквото казва.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
