Dec 5, 2022, 2:43 PM  

Ние, хората

  Poetry » Other
545 1 2

 

Хората много обичат да дават съвети.

Да помагат доколкото могат. Да клатят глави.

Но това, което най-много обичат е със усмивка да режат криле.

 

Хората много обичат да разказват истории.

Най-вече своята собствена.

Да се чувстват нещастни, външно щастливи.

Да живеят нахалост, и да крият кофтито чувство че са прецакани.

 

Хората, мъдрите, знаят как да свикват със всичко, и да забравят и добро, и нещастие.

Те поначало не обичат промените. Защото ги правят ненужно изнервени.

 

Също така много обичат да четат приказки.

А когато пораснат децата от време на време да им попарват мечтите.

И страшно харесват промоциите по магазините.

Замечтано седят пред щанда с месото, а после в съседство се боричкат за една бучка сирене.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Svetoslav Vasilev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво.
  • Странно е: хората, които държат да занимават света със себе си всъщност отдавна са изхабени и нямат какво да кажат. Но пък не спират да говорят от първо лице единствено число, родът е без значение. Замислящо е някак да се чете обикновена, неримувана и непризната от стадото дежурни клакьори и похвалячи поезия. Стадото без себе си не може, а поезията? Тя мълчи и казва каквото казва.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...