10 авг. 2014 г., 16:17

Ние, лъвиците

4.9K 3 14

Ние, устатите,
ние, мръсниците,
с нокти на лапите,
с ръб на езиците,
кърваво-нежните,
влюбено-силните,
с белег над веждата,
хапем и милваме.
Вид на изчезване,
вечно отричани,
трудни за следване
и за обичане,
но любовта ни е
най-невъзможната – 
зло заклинание,
огън под кожата!
И ще ви сгрее
право в душиците,
както умеят
само лъвиците!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Комедвенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихна ме
  • Не знаех, че ще го прочета и тук.. ЛЮБИМО МИ Е! Както и други твои стихове nikikomedvenska (Ники Комедвенска)! Поздрав!
  • Сега пък друга ритмика и звучене! Ти правиш с езика кавото си поискаш и ти се получава дявоски добре!
  • Браво, очарователна лъвице!
  • Ухааа!
    Много силни стихове!
    " Ние устатите,
    ние мръсниците,
    с нокти на лапите,
    с ръб на езиците..."
    Силно мощно ръмжене!
    Много ми хареса, ей!
    Поздрави и 6 от мен!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...