10.08.2014 г., 16:17

Ние, лъвиците

4.9K 3 14

Ние, устатите,
ние, мръсниците,
с нокти на лапите,
с ръб на езиците,
кърваво-нежните,
влюбено-силните,
с белег над веждата,
хапем и милваме.
Вид на изчезване,
вечно отричани,
трудни за следване
и за обичане,
но любовта ни е
най-невъзможната – 
зло заклинание,
огън под кожата!
И ще ви сгрее
право в душиците,
както умеят
само лъвиците!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Комедвенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихна ме
  • Не знаех, че ще го прочета и тук.. ЛЮБИМО МИ Е! Както и други твои стихове nikikomedvenska (Ники Комедвенска)! Поздрав!
  • Сега пък друга ритмика и звучене! Ти правиш с езика кавото си поискаш и ти се получава дявоски добре!
  • Браво, очарователна лъвице!
  • Ухааа!
    Много силни стихове!
    " Ние устатите,
    ние мръсниците,
    с нокти на лапите,
    с ръб на езиците..."
    Силно мощно ръмжене!
    Много ми хареса, ей!
    Поздрави и 6 от мен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...