27 апр. 2005 г., 00:43

Никога 

  Поэзия
5.0 / 14
1896 1 14
Никога не съм те лъгала,
но истините в мен не знаеш.
Как душата тихо в ъгъла
теб чака да я пожелаеш.
Какво, че тялото нехае
дали обичаш или не,
сърцето ми обаче знае
и някак иска да те спре.
Ти ме увиваш от предгръдки,
безчувствена стоя за тях
и бавно пак на малки стъпки
превърна тялото ми в грях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »