Никога
Никога не съм те лъгала,
но истините в мен не знаеш.
Как душата тихо в ъгъла
теб чака да я пожелаеш.
Какво, че тялото нехае
дали обичаш или не,
сърцето ми обаче знае
и някак иска да те спре.
Ти ме увиваш от предгръдки,
безчувствена стоя за тях
и бавно пак на малки стъпки
превърна тялото ми в грях.
Изпиваш ме до дъно цяла –
заучено е някак с теб,
любими, бих ти се отдала.
Убий сърцето ми – поет!
Тогава ще ме имаш само,
щастлива ще те призова,
ще пожелая твойто тяло
ще отговоря на страста.
© Мария All rights reserved.
