Никога
Никога не съм те лъгала,
но истините в мен не знаеш.
Как душата тихо в ъгъла
теб чака да я пожелаеш.
Какво, че тялото нехае
дали обичаш или не,
сърцето ми обаче знае
и някак иска да те спре.
Ти ме увиваш от предгръдки,
безчувствена стоя за тях
и бавно пак на малки стъпки
превърна тялото ми в грях.
Изпиваш ме до дъно цяла –
заучено е някак с теб,
любими, бих ти се отдала.
Убий сърцето ми – поет!
Тогава ще ме имаш само,
щастлива ще те призова,
ще пожелая твойто тяло
ще отговоря на страста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
