slanceto (Мария)
30 113
27.04.2005 г., 0:43 ч.

Никога 

  Поезия
1742 1 14

Никога не съм те лъгала,

но истините в мен не знаеш.

Как душата тихо в ъгъла

теб чака да я пожелаеш.

Какво, че тялото нехае

дали обичаш или не,

сърцето ми обаче знае

и някак иска да те спре.

Ти ме увиваш от предгръдки,

безчувствена стоя за тях

и бавно пак на малки стъпки

превърна тялото ми в грях.

Изпиваш ме до дъно цяла –

заучено е някак с теб,

любими, бих ти се отдала.

Убий сърцето ми – поет!

Тогава ще ме имаш само,

щастлива ще те призова,

ще пожелая твойто тяло

ще отговоря на страста.

 

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??