kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
22 нояб. 2009 г., 01:39

Никога не е късно за любов 

  Поэзия
936 0 16
Една дъждовна капка   в дланта ми се стаи.   Кристално чиста,   не искаше да се топи.   Огледах се и в нея аз видях едно уплашено момиче.   Очи затворих, после се засмях. 'Объркала си се, мъниче!"   И се търкулна, и разля...   Сега отново под  дъжда стоя и чакам я да дойде...   Ръцете си напред държа   и моля се без глас - ела!   Но спря дъждът! И слънце се показа. И весело ми махна със ръка. Животът е пред теб - ми каза. А той... тъй хубав е сега.        

© Мариана Вълкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??