kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
22.11.2009 г., 1:39 ч.

Никога не е късно за любов 

  Поезия
937 0 16
Една дъждовна капка   в дланта ми се стаи.   Кристално чиста,   не искаше да се топи.   Огледах се и в нея аз видях едно уплашено момиче.   Очи затворих, после се засмях. 'Объркала си се, мъниче!"   И се търкулна, и разля...   Сега отново под  дъжда стоя и чакам я да дойде...   Ръцете си напред държа   и моля се без глас - ела!   Но спря дъждът! И слънце се показа. И весело ми махна със ръка. Животът е пред теб - ми каза. А той... тъй хубав е сега.        

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??