Никога не е късно за любов
Една дъждовна капка
в дланта ми се стаи.
Кристално чиста,
не искаше да се топи.
Огледах се и в нея аз видях
едно уплашено момиче.
Очи затворих, после се засмях.
'Объркала си се, мъниче!"
И се търкулна, и разля...
Сега отново под дъжда стоя
и чакам я да дойде...
Ръцете си напред държа
и моля се без глас - ела!
Но спря дъждът! И слънце се показа.
И весело ми махна със ръка.
Животът е пред теб - ми каза.
А той... тъй хубав е сега.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
