Една дъждовна капка в дланта ми се стаи. Кристално чиста, не искаше да се топи. Огледах се и в нея аз видях едно уплашено момиче. Очи затворих, после се засмях. 'Объркала си се, мъниче!" И се търкулна, и разля... Сега отново под дъжда стоя и чакам я да дойде... Ръцете си напред държа и моля се без глас - ела! Но спря дъждът! И слънце се показа. И весело ми махна със ръка. Животът е пред теб - ми каза. А той... тъй хубав е сега.