27 мар. 2016 г., 17:06

Никой не те обича

404 0 1

Чуваш парещи думи,

като камък горчи всеки залък.

Чустваш се жалък.

Издават се сами.

 

Стоиш смирен.

Ах, как личи!

Не си им от кръвната група.

Затваряш очи.

В сърцето горчилка се трупа.

 

 

Хайде, викни!

Първо кокиче поникна.

Пусни на воля вятърът да тича.

Шибай с бича!

Никой не те обича!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как така? Най-малко всеки има доза любов към самия себе си, била тя и психологически егоистична. Когато успееш да оцениш същността си, никой и нищо няма да има силата да ти вземе правото да обичаш себе си. Но пътят към самоосъзнаването относно личната стойност, целяща защитата на Аза на Човека, е комплексен и продължителен.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...