7 июн. 2025 г., 14:31

Никоя

236 0 0

Днес се разпадам под думите, че си ме обичал-

думи, в които някога вярвах без страх.


А вчера бях цяла - жива и силна,


без броня, стени - само аз.

 

Обичах те — въпреки раните, мрака,


въпреки всичко, за което мълчах.

И истински да сме заедно исках,

без условия теб избрах.

 

А днес ме забрави. Изтрих се в мига.


Изчезнах без име и път - но с вина.


Останах след теб като сянка —


обичана, заменена и сега никоя.

 

София, - 07.06.25

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...