Никоя

Днес се разпадам под думите, че си ме обичал-

думи, в които някога вярвах без страх.


А вчера бях цяла - жива и силна,


без броня, стени - само аз.

Обичах те — въпреки раните, мрака,


въпреки всичко, за което мълчах.

И истински да сме заедно исках,

без условия теб избрах.

А днес ме забрави. Изтрих се в мига.


Изчезнах без име и път - но с вина.


Останах след теб като сянка —


обичана, заменена и сега никоя.

София, - 07.06.25