Никоя
Днес се разпадам под думите, че си ме обичал-
думи, в които някога вярвах без страх.
А вчера бях цяла - жива и силна,
без броня, стени - само аз.
Обичах те — въпреки раните, мрака,
въпреки всичко, за което мълчах.
И истински да сме заедно исках,
без условия теб избрах.
А днес ме забрави. Изтрих се в мига.
Изчезнах без име и път - но с вина.
Останах след теб като сянка —
обичана, заменена и сега никоя.
София, - 07.06.25
© Димана All rights reserved.