29 июн. 2010 г., 14:14

Нищо друго

1.2K 0 4




Мога  да  те  последвам  навсякъде -

да  изкача  планина

или  да  се  спусна  по  урва,

без  да  мисля  за  пътя  назад.

Мога  да  съм  леко  вятърничава -

да  се  смея  без  повод

или  да  разплаквам  очите  ти 

с  ненужно  жестоки  истини.

Мога  да  бъда  будната  ти  съвест

и  твой  най-строг  съдник,

или  пък  дяволът,

който  те  изкушава.

Мога  да  прекрача  всяка  граница,

да  наруша  закони

и  да  нося  алена  буква 

на  гърдите  си  вместо  тебе.

Мога  да  те  загубя  в  гъмжилото

и  пак  да  те  намеря

само  по  сянка  от  погледа

и  долавяйки  пулса  ти.

Мога  да  робувам  на  прищевките  ти

или  да  ти  помогна

да  пребориш  страховете  си

и  да  покръстиш  суеверията.

Мога  да  те  последвам  навсякъде

без  ненужни  въпроси -

на  сляпо  и  на  доверие.

 

Ако  за  теб  е  достатъчно,

нищо  друго  няма  значение.

 

 

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Драгнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За много успешни години!
    не съм в паралела. не познавам "текста" и "сюжета". и това за мен
    "е достатъчно,
    нищо друго няма значение."
    С.
  • Според мен стилът е различен и има собствено звучене...
    Харесах...
    Поздрави!!!
  • Да, права си, предположих, че този паралел ще се наложи . Просто всичко тръгна от една реплика: "не си оставих дъх за връщане....и потънах". Хубаво е ако в такъв момент има поне един човек, готов да ти даде това.....и нищо повече.
    Благодаря, че прочете и остави коментар.
    Поздарв
  • Хубав е стиха ти, но си мисля, че след текста на Ина Григорова, който носи същия сюжет е много трудно да приема друг. Имам предвид текста, който Ирина Флорин изпя. Трудно ще избягаш от паралела.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...