29 июн. 2010 г., 14:14

Нищо друго

1.2K 0 4




Мога  да  те  последвам  навсякъде -

да  изкача  планина

или  да  се  спусна  по  урва,

без  да  мисля  за  пътя  назад.

Мога  да  съм  леко  вятърничава -

да  се  смея  без  повод

или  да  разплаквам  очите  ти 

с  ненужно  жестоки  истини.

Мога  да  бъда  будната  ти  съвест

и  твой  най-строг  съдник,

или  пък  дяволът,

който  те  изкушава.

Мога  да  прекрача  всяка  граница,

да  наруша  закони

и  да  нося  алена  буква 

на  гърдите  си  вместо  тебе.

Мога  да  те  загубя  в  гъмжилото

и  пак  да  те  намеря

само  по  сянка  от  погледа

и  долавяйки  пулса  ти.

Мога  да  робувам  на  прищевките  ти

или  да  ти  помогна

да  пребориш  страховете  си

и  да  покръстиш  суеверията.

Мога  да  те  последвам  навсякъде

без  ненужни  въпроси -

на  сляпо  и  на  доверие.

 

Ако  за  теб  е  достатъчно,

нищо  друго  няма  значение.

 

 

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Драгнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За много успешни години!
    не съм в паралела. не познавам "текста" и "сюжета". и това за мен
    "е достатъчно,
    нищо друго няма значение."
    С.
  • Според мен стилът е различен и има собствено звучене...
    Харесах...
    Поздрави!!!
  • Да, права си, предположих, че този паралел ще се наложи . Просто всичко тръгна от една реплика: "не си оставих дъх за връщане....и потънах". Хубаво е ако в такъв момент има поне един човек, готов да ти даде това.....и нищо повече.
    Благодаря, че прочете и остави коментар.
    Поздарв
  • Хубав е стиха ти, но си мисля, че след текста на Ина Григорова, който носи същия сюжет е много трудно да приема друг. Имам предвид текста, който Ирина Флорин изпя. Трудно ще избягаш от паралела.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...