29.06.2010 г., 14:14

Нищо друго

1.2K 0 4




Мога  да  те  последвам  навсякъде -

да  изкача  планина

или  да  се  спусна  по  урва,

без  да  мисля  за  пътя  назад.

Мога  да  съм  леко  вятърничава -

да  се  смея  без  повод

или  да  разплаквам  очите  ти 

с  ненужно  жестоки  истини.

Мога  да  бъда  будната  ти  съвест

и  твой  най-строг  съдник,

или  пък  дяволът,

който  те  изкушава.

Мога  да  прекрача  всяка  граница,

да  наруша  закони

и  да  нося  алена  буква 

на  гърдите  си  вместо  тебе.

Мога  да  те  загубя  в  гъмжилото

и  пак  да  те  намеря

само  по  сянка  от  погледа

и  долавяйки  пулса  ти.

Мога  да  робувам  на  прищевките  ти

или  да  ти  помогна

да  пребориш  страховете  си

и  да  покръстиш  суеверията.

Мога  да  те  последвам  навсякъде

без  ненужни  въпроси -

на  сляпо  и  на  доверие.

 

Ако  за  теб  е  достатъчно,

нищо  друго  няма  значение.

 

 

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Драгнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За много успешни години!
    не съм в паралела. не познавам "текста" и "сюжета". и това за мен
    "е достатъчно,
    нищо друго няма значение."
    С.
  • Според мен стилът е различен и има собствено звучене...
    Харесах...
    Поздрави!!!
  • Да, права си, предположих, че този паралел ще се наложи . Просто всичко тръгна от една реплика: "не си оставих дъх за връщане....и потънах". Хубаво е ако в такъв момент има поне един човек, готов да ти даде това.....и нищо повече.
    Благодаря, че прочете и остави коментар.
    Поздарв
  • Хубав е стиха ти, но си мисля, че след текста на Ина Григорова, който носи същия сюжет е много трудно да приема друг. Имам предвид текста, който Ирина Флорин изпя. Трудно ще избягаш от паралела.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...