29.06.2010 г., 14:14

Нищо друго

1.2K 0 4




Мога  да  те  последвам  навсякъде -

да  изкача  планина

или  да  се  спусна  по  урва,

без  да  мисля  за  пътя  назад.

Мога  да  съм  леко  вятърничава -

да  се  смея  без  повод

или  да  разплаквам  очите  ти 

с  ненужно  жестоки  истини.

Мога  да  бъда  будната  ти  съвест

и  твой  най-строг  съдник,

или  пък  дяволът,

който  те  изкушава.

Мога  да  прекрача  всяка  граница,

да  наруша  закони

и  да  нося  алена  буква 

на  гърдите  си  вместо  тебе.

Мога  да  те  загубя  в  гъмжилото

и  пак  да  те  намеря

само  по  сянка  от  погледа

и  долавяйки  пулса  ти.

Мога  да  робувам  на  прищевките  ти

или  да  ти  помогна

да  пребориш  страховете  си

и  да  покръстиш  суеверията.

Мога  да  те  последвам  навсякъде

без  ненужни  въпроси -

на  сляпо  и  на  доверие.

 

Ако  за  теб  е  достатъчно,

нищо  друго  няма  значение.

 

 

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Драгнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За много успешни години!
    не съм в паралела. не познавам "текста" и "сюжета". и това за мен
    "е достатъчно,
    нищо друго няма значение."
    С.
  • Според мен стилът е различен и има собствено звучене...
    Харесах...
    Поздрави!!!
  • Да, права си, предположих, че този паралел ще се наложи . Просто всичко тръгна от една реплика: "не си оставих дъх за връщане....и потънах". Хубаво е ако в такъв момент има поне един човек, готов да ти даде това.....и нищо повече.
    Благодаря, че прочете и остави коментар.
    Поздарв
  • Хубав е стиха ти, но си мисля, че след текста на Ина Григорова, който носи същия сюжет е много трудно да приема друг. Имам предвид текста, който Ирина Флорин изпя. Трудно ще избягаш от паралела.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...