29 jun 2010, 14:14

Нищо друго

  Poesía » Otra
1.2K 0 4




Мога  да  те  последвам  навсякъде -

да  изкача  планина

или  да  се  спусна  по  урва,

без  да  мисля  за  пътя  назад.

Мога  да  съм  леко  вятърничава -

да  се  смея  без  повод

или  да  разплаквам  очите  ти 

с  ненужно  жестоки  истини.

Мога  да  бъда  будната  ти  съвест

и  твой  най-строг  съдник,

или  пък  дяволът,

който  те  изкушава.

Мога  да  прекрача  всяка  граница,

да  наруша  закони

и  да  нося  алена  буква 

на  гърдите  си  вместо  тебе.

Мога  да  те  загубя  в  гъмжилото

и  пак  да  те  намеря

само  по  сянка  от  погледа

и  долавяйки  пулса  ти.

Мога  да  робувам  на  прищевките  ти

или  да  ти  помогна

да  пребориш  страховете  си

и  да  покръстиш  суеверията.

Мога  да  те  последвам  навсякъде

без  ненужни  въпроси -

на  сляпо  и  на  доверие.

 

Ако  за  теб  е  достатъчно,

нищо  друго  няма  значение.

 

 

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Драгнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За много успешни години!
    не съм в паралела. не познавам "текста" и "сюжета". и това за мен
    "е достатъчно,
    нищо друго няма значение."
    С.
  • Според мен стилът е различен и има собствено звучене...
    Харесах...
    Поздрави!!!
  • Да, права си, предположих, че този паралел ще се наложи . Просто всичко тръгна от една реплика: "не си оставих дъх за връщане....и потънах". Хубаво е ако в такъв момент има поне един човек, готов да ти даде това.....и нищо повече.
    Благодаря, че прочете и остави коментар.
    Поздарв
  • Хубав е стиха ти, но си мисля, че след текста на Ина Григорова, който носи същия сюжет е много трудно да приема друг. Имам предвид текста, който Ирина Флорин изпя. Трудно ще избягаш от паралела.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....