Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
7 сент. 2013 г., 18:42

Нищо не е вечно 

  Поэзия
1078 0 9

 

Казваш ми, че нищо не е вечно:

ако не раздяла, ще е смърт.

Може би. Но нещо все ми пречи

да увеся нос, да туря кръст.

 

И с невеж възторг на откривател

стъпвам бос по топъл селски път,

и откривам, че край мен в тревата

глухите глухарчета растат.

 

Сигурно от тях и недочувам.

"Нищо не е вечно," казваш ти,

но на мен защо ли ми се струва,

че светът не спира да цъфти...

 

И разтварям ноздри да го вдишам,

и забравям да съм предпазлив,

и пръстта на щастие мирише.

Толкова, че даже ме боли.

 

Толкова, че слънцето залязва

само за да съмне сутринта.

"Нищо не е вечно," ти ми казваш.

А след мен глухарчета растат.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всъщност, не вечните, а преходните неща са най-ценни, защото никога няма да се повторят.
  • Красота!
  • Времето е в нас и ние сме във него! Човек бива щастлив само ако иска да бъде! Аплодисменти!
  • Браво!
  • Ах, Вечността! Хареса ми! Поздрав!
  • Казваш ми, че нищо не е вечно:
    ако не раздяла, ще е смърт.
    Може би. Но нещо все ми пречи
    да увеся нос, да туря кръст.

    Прекрасен стих. Поздравления, Вальо- за поезията! И за поантата, която споделям.
  • Очите на душата виждат това, което решат да видят.
    Много хубаво стихотворение, Валентин!
  • Неее,слънцето просто се е спряло в твоя стих!!!Много ми допадна!
  • Прекрасно е!
Предложения
: ??:??