Нищо страшно, животе не става
Просто ставам онази, която
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости
пак намират през тръните брод.
Ненадейно не съм му на гости,
а прегръщам го този живот.
Изтанцувам го и го изпявам,
ококорен стои, удивен.
Нищо страшно, животе не става,
просто буди се лудата в мен.
Ето, с други очи погледни ме.
Уж съм същата... Виж ме и ти!
Дай ми друго лице, друго име,
припомни ми как с обич лети,
моят стих, който крееше вързан,
аз съм друга, светът ми е нов.
Аз съм тази, която не бърза,
спира времето... Чака любов...
https://youtu.be/kYvQvh8eF9M?si=SHK0p0p37NQWIUXO
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
