Oct 12, 2024, 10:09 AM  

Нищо страшно, животе не става 

  Poetry » Phylosophy
143 5 8

Просто ставам онази, която
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.

 

Чудесата – забравени, прости
пак намират през тръните брод.
Ненадейно не съм му на гости,
а прегръщам го този живот.

 

Изтанцувам го и го изпявам,
ококорен стои, удивен.
Нищо страшно, животе не става,
просто буди се лудата в мен.

 

Ето, с други очи погледни ме.
Уж съм същата... Виж ме и ти!
Дай ми друго лице, друго име,
припомни ми как с обич лети,

 

моят стих, който крееше вързан,
аз съм друга, светът ми е нов.
Аз съм тази, която не бърза,
спира времето... Чака любов...

 

https://youtu.be/kYvQvh8eF9M?si=SHK0p0p37NQWIUXO

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??