22 мар. 2013 г., 20:48

Нищото е тъй приятно

812 0 0

 

 Големи капки падат по голото ми тяло

 и чакат във забрава едно спокойствие

                                                      така желано.

 А капките си падат и нежно ми нашепват

 за любов, за забрава, за тишина и за наслада

 и завихрям се във вихър, 

              но спокойно някак всичко става

 и облива ме любов като капка в океана.

 А таз любов е тъй различна,

                                                 необуздана

 и в същото време тъй спокойна,

                                                 неприпряна.

 Няма ревност, ни тъга,

 няма я тази самота.

 

 Има само нищо, 

            а нищото е тъй приятно

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Маджарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...