22 мар. 2013 г., 20:48

Нищото е тъй приятно

815 0 0

 

 Големи капки падат по голото ми тяло

 и чакат във забрава едно спокойствие

                                                      така желано.

 А капките си падат и нежно ми нашепват

 за любов, за забрава, за тишина и за наслада

 и завихрям се във вихър, 

              но спокойно някак всичко става

 и облива ме любов като капка в океана.

 А таз любов е тъй различна,

                                                 необуздана

 и в същото време тъй спокойна,

                                                 неприпряна.

 Няма ревност, ни тъга,

 няма я тази самота.

 

 Има само нищо, 

            а нищото е тъй приятно

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Маджарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...