Mar 22, 2013, 8:48 PM

Нищото е тъй приятно

  Poetry » Love
810 0 0

 

 Големи капки падат по голото ми тяло

 и чакат във забрава едно спокойствие

                                                      така желано.

 А капките си падат и нежно ми нашепват

 за любов, за забрава, за тишина и за наслада

 и завихрям се във вихър, 

              но спокойно някак всичко става

 и облива ме любов като капка в океана.

 А таз любов е тъй различна,

                                                 необуздана

 и в същото време тъй спокойна,

                                                 неприпряна.

 Няма ревност, ни тъга,

 няма я тази самота.

 

 Има само нищо, 

            а нищото е тъй приятно

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Маджарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...