22.03.2013 г., 20:48

Нищото е тъй приятно

811 0 0

 

 Големи капки падат по голото ми тяло

 и чакат във забрава едно спокойствие

                                                      така желано.

 А капките си падат и нежно ми нашепват

 за любов, за забрава, за тишина и за наслада

 и завихрям се във вихър, 

              но спокойно някак всичко става

 и облива ме любов като капка в океана.

 А таз любов е тъй различна,

                                                 необуздана

 и в същото време тъй спокойна,

                                                 неприпряна.

 Няма ревност, ни тъга,

 няма я тази самота.

 

 Има само нищо, 

            а нищото е тъй приятно

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Маджарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...