Големи капки падат по голото ми тяло
и чакат във забрава едно спокойствие
така желано.
А капките си падат и нежно ми нашепват
за любов, за забрава, за тишина и за наслада
и завихрям се във вихър,
но спокойно някак всичко става
и облива ме любов като капка в океана.
А таз любов е тъй различна,
необуздана
и в същото време тъй спокойна,
неприпряна.
Няма ревност, ни тъга,
няма я тази самота.
Има само нищо,
а нищото е тъй приятно
© Веселина Маджарова Всички права запазени