Нито е Хензел, нито е Гретел
Такава глупава история,
та чак ме хваща срам, че ми се случи.
И не изчезва като хората,
а следва ме по-вярна и от куче.
Преструвах се на сляпа, на перде,
преструвах се на твърда като камък.
Но тя реши, че ще ми е дете
и край - отърване от нея няма.
И ето как – плета й плитките.
Къде ще ходя – панделки й връзвам.
А тя мълчи си любопитството
и гледа как край нея вечно зъзна.
Такава глупава история,
но знае пътя – все при мен се връща.
От пущинака, вкопчил корени,
и нощем може да се върне в къщи.
Прегръща ме и, с предани очи,
в умисленото ми лице наднича.
И хубаво, поне, че си мълчи,
а не разказва колко те обичах.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Не разкрасявай спомени с ореол романтичен -
той, Купидон, е много прагматичен!!!...
Поздрав!
-
Елена, Адриана, Дочка, Септември, Лина - благодаря, че бяхте тук!
П.П. То малко като в оня виц:
- Миме, колко прави 2+2?
- 5, мамо!
- Добре поне, че си хубава!)))) -
Със Септември!Поздрав за теб!
-
Видях я!Нито е по Андерсен,
нито по Братята от Грим.
По- нервна е от Пепеляшка,
по-дребничка на ръст от Ида.
Определено е по Радост
познах я само по усмивката -
В такъв случай е Любовта!
-
Чудесно е, Радост!!!
Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И то ражда запомнящи се стихове.