Нито е Хензел, нито е Гретел
Такава глупава история,
та чак ме хваща срам, че ми се случи.
И не изчезва като хората,
а следва ме по-вярна и от куче.
Преструвах се на сляпа, на перде,
преструвах се на твърда като камък.
Но тя реши, че ще ми е дете
и край - отърване от нея няма.
И ето как – плета й плитките.
Къде ще ходя – панделки й връзвам.
А тя мълчи си любопитството
и гледа как край нея вечно зъзна.
Такава глупава история,
но знае пътя – все при мен се връща.
От пущинака, вкопчил корени,
и нощем може да се върне в къщи.
Прегръща ме и, с предани очи,
в умисленото ми лице наднича.
И хубаво, поне, че си мълчи,
а не разказва колко те обичах.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
