Такава глупава история,
та чак ме хваща срам, че ми се случи.
И не изчезва като хората,
а следва ме по-вярна и от куче.
Преструвах се на сляпа, на перде,
преструвах се на твърда като камък.
Но тя реши, че ще ми е дете
и край - отърване от нея няма.
И ето как – плета й плитките.
Къде ще ходя – панделки й връзвам.
А тя мълчи си любопитството
и гледа как край нея вечно зъзна. ...