Но можеш ли отгатна?

17 нояб. 2016 г., 22:00

Поэзия » Любовная

389 3 10

Тълпата ми засяда из очите
за дълго и не мога да избягам.
Сърцето пада някъде в петите
и ехото на сянката го стяга.

Но птицата, поробила умората,
по връхчето на устните ми каца.
И премълчани думите пред хората
отиват да си търсят свободата.

И уж си тук, но можеш ли отгатна
най-първото, което ще прошепна,
когато ме целунеш най-внезапно
и слънцето в очичките ми светнеш?

Сами на остров в някакво безумство,
прескочили и зима, и тълпа,
навярно ще забравим да си тръгнем,
когато ни забравя възрастта.

contessa (Светла Асенова)

2016-11-26T11:02:04+02:00

...
Plevel (Силвия Илиева)

2016-11-19T14:58:15+02:00

Харесва ми!
oksimoron (Христов)

2016-11-19T00:48:19+02:00

!!
RainaVakova

2016-11-18T19:51:45+02:00

Радвам се,че ви има ,приятели...чест е за мен присъствието ви на страницата ми.
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2016-11-18T18:33:09+02:00

Добавям в любими
vedrina (Марина Стоянова)

2016-11-18T14:35:46+02:00

!!!
djudjii (Жанет Велкова)

2016-11-18T14:28:59+02:00

Оставих си те за десерт
Все едно тук или там, чета те поне по няколко пъти.
Харесах, харесах, харесах ***
Самодива (Вики)

2016-11-18T09:37:09+02:00

Браво и тук!
Веси_Еси (Еси)

2016-11-18T07:57:30+02:00

С Роби. Аплодисменти!
Роби (Роберт)

2016-11-18T07:21:38+02:00

И този твой стих ми прилича на красиво украсено коледно дръвче, а играчките по него - невероятните ти метафори, те карат дълго да ги съзерцаваш и да се радваш на авторовите находки!...Отново поезия на високо ниво!...Браво, Райна!...