7 окт. 2014 г., 23:46

Но запомнете

510 0 3

Колко жълти картона е нужно да ви покажем?

Продажният футбол е даже почтенна игра.

Всеки български гражданин, еднакво е важен.

Всеки иска добро и всеки има съдба.

 

Идва снегът и отново комини ще пушат.

Болката също през саждите ще се провре.

Децата в любимите баби пак ще се сгушат,

но не защото животът им е добре...

 

Защото го няма баща им, майка им също,

които работят в чужда далечна страна.

Веднъж във годината, само за малко се връщат.

Баба за тях е и майка,е и баща.

 

Снопът го няма. Само разхвърляни пръчки.

Жълти картони в една груба и подла игра.

Но запомнете: Някога, всичко се връща!

Примери има, достатъчно при това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Побиха ме тръпки. Тъжно, но факт.
  • оболено, но искрено и верно с оригинала.
  • Снопът го няма. Само разхфърлени пръчки.
    Жълти картони в една груба и подла игра.
    Но запомнете: Някога всичко се връща!
    Примери има, достатъчни при това.
    Много образно си обрисувал картината на болката, в която три поколения вървят през нея, но няма кой да ги види!
    Дано има Видов ден за слепите ни водители и утро за народа ни!
    Благодаря ти за тази необходима за България творба!
    Поздравявам те Валентине и ти желая ведър ден!
    Оценявам те с най-високата оценка.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...