7 oct 2014, 23:46

Но запомнете

  Poesía
509 0 3

Колко жълти картона е нужно да ви покажем?

Продажният футбол е даже почтенна игра.

Всеки български гражданин, еднакво е важен.

Всеки иска добро и всеки има съдба.

 

Идва снегът и отново комини ще пушат.

Болката също през саждите ще се провре.

Децата в любимите баби пак ще се сгушат,

но не защото животът им е добре...

 

Защото го няма баща им, майка им също,

които работят в чужда далечна страна.

Веднъж във годината, само за малко се връщат.

Баба за тях е и майка,е и баща.

 

Снопът го няма. Само разхвърляни пръчки.

Жълти картони в една груба и подла игра.

Но запомнете: Някога, всичко се връща!

Примери има, достатъчно при това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Побиха ме тръпки. Тъжно, но факт.
  • оболено, но искрено и верно с оригинала.
  • Снопът го няма. Само разхфърлени пръчки.
    Жълти картони в една груба и подла игра.
    Но запомнете: Някога всичко се връща!
    Примери има, достатъчни при това.
    Много образно си обрисувал картината на болката, в която три поколения вървят през нея, но няма кой да ги види!
    Дано има Видов ден за слепите ни водители и утро за народа ни!
    Благодаря ти за тази необходима за България творба!
    Поздравявам те Валентине и ти желая ведър ден!
    Оценявам те с най-високата оценка.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...