7.10.2014 г., 23:46 ч.

Но запомнете 

  Поезия
374 0 3

Колко жълти картона е нужно да ви покажем?

Продажният футбол е даже почтенна игра.

Всеки български гражданин, еднакво е важен.

Всеки иска добро и всеки има съдба.

 

Идва снегът и отново комини ще пушат.

Болката също през саждите ще се провре.

Децата в любимите баби пак ще се сгушат,

но не защото животът им е добре...

 

Защото го няма баща им, майка им също,

които работят в чужда далечна страна.

Веднъж във годината, само за малко се връщат.

Баба за тях е и майка,е и баща.

 

Снопът го няма. Само разхвърляни пръчки.

Жълти картони в една груба и подла игра.

Но запомнете: Някога, всичко се връща!

Примери има, достатъчно при това.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Побиха ме тръпки. Тъжно, но факт.
  • оболено, но искрено и верно с оригинала.
  • Снопът го няма. Само разхфърлени пръчки.
    Жълти картони в една груба и подла игра.
    Но запомнете: Някога всичко се връща!
    Примери има, достатъчни при това.
    Много образно си обрисувал картината на болката, в която три поколения вървят през нея, но няма кой да ги види!
    Дано има Видов ден за слепите ни водители и утро за народа ни!
    Благодаря ти за тази необходима за България творба!
    Поздравявам те Валентине и ти желая ведър ден!
    Оценявам те с най-високата оценка.
Предложения
: ??:??