Oct 7, 2014, 11:46 PM

Но запомнете

  Poetry
507 0 3

Колко жълти картона е нужно да ви покажем?

Продажният футбол е даже почтенна игра.

Всеки български гражданин, еднакво е важен.

Всеки иска добро и всеки има съдба.

 

Идва снегът и отново комини ще пушат.

Болката също през саждите ще се провре.

Децата в любимите баби пак ще се сгушат,

но не защото животът им е добре...

 

Защото го няма баща им, майка им също,

които работят в чужда далечна страна.

Веднъж във годината, само за малко се връщат.

Баба за тях е и майка,е и баща.

 

Снопът го няма. Само разхвърляни пръчки.

Жълти картони в една груба и подла игра.

Но запомнете: Някога, всичко се връща!

Примери има, достатъчно при това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Побиха ме тръпки. Тъжно, но факт.
  • оболено, но искрено и верно с оригинала.
  • Снопът го няма. Само разхфърлени пръчки.
    Жълти картони в една груба и подла игра.
    Но запомнете: Някога всичко се връща!
    Примери има, достатъчни при това.
    Много образно си обрисувал картината на болката, в която три поколения вървят през нея, но няма кой да ги види!
    Дано има Видов ден за слепите ни водители и утро за народа ни!
    Благодаря ти за тази необходима за България творба!
    Поздравявам те Валентине и ти желая ведър ден!
    Оценявам те с най-високата оценка.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...