Ноември
504
0
0
Зелен килим,
покрит с окапали,
умиращи листа,
земята стеле.
Стене голото дърво в самота.
Само гарга грачи.
Грабна шапката си есента,
избяга, отстъпи мястото на своята сестра.
Идва зимата. Ноември е.
Дъжд ръми,
превръща се в снежинки.
Измити улици блестят,
лакомо поглъщат
танцуващите балеринки.
Балет на снежна сцена.
Бяла красота родината обгръща.
Бяла тишина в мен настъпва
до идването на пролетта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
