20.11.2014 г., 18:28 ч.  

Ноември 

  Поезия » Пейзажна
337 0 0

Зелен килим,

покрит с окапали,

умиращи листа,

земята стеле.

Стене голото дърво в самота.

Само гарга грачи.

 Грабна шапката си есента,

избяга, отстъпи мястото на своята сестра.

Идва зимата. Ноември е.

Дъжд  ръми,

превръща се в снежинки.

Измити улици  блестят,

лакомо поглъщат

танцуващите балеринки.

 

Балет  на снежна сцена.

Бяла красота родината обгръща.

Бяла тишина в мен настъпва

до идването на пролетта.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??