Ноември

Зелен килим,

покрит с окапали,

умиращи листа,

земята стеле.

Стене голото дърво в самота.

Само гарга грачи.

 Грабна шапката си есента,

избяга, отстъпи мястото на своята сестра.

Идва зимата. Ноември е.

Дъжд  ръми,

превръща се в снежинки.

Измити улици  блестят,

лакомо поглъщат

танцуващите балеринки.

Балет  на снежна сцена.

Бяла красота родината обгръща.

Бяла тишина в мен настъпва

до идването на пролетта.