Застла ми градината пак ноември 
със златистите  свои листа.
Хризантемите в апогей разтанцували 
и цъфтеж, и ухание със есента.

Оголяха ми  розите.Скриха  цвета си.
Пак на пролет, ще вирнат листа.
Иде зима, ще застели със бели снежинки
поляни, градини, и оголелите вече поля.

Сутрин рано мирише на студ и кафе.
Вечер – на вино, топлинка и  уют.
Късната есен е две във едно.
Топлината в дома, а сковаващ вън студ.

На ноември е дрехата тъмна, прокъсана.
Той е много самотен и тъжен.
Но усмихне ли се, е много щастлива
любовта му хризантемена в късната есен.