1.11.2017 г., 21:39

Ноемврийска любов

1.3K 1 0

Застла ми градината пак ноември 
със златистите  свои листа.
Хризантемите в апогей разтанцували 
и цъфтеж, и ухание със есента.

 

Оголяха ми  розите.Скриха  цвета си.
Пак на пролет, ще вирнат листа.
Иде зима, ще застели със бели снежинки
поляни, градини, и оголелите вече поля.

 

Сутрин рано мирише на студ и кафе.
Вечер – на вино, топлинка и  уют.
Късната есен е две във едно.
Топлината в дома, а сковаващ вън студ.

 

На ноември е дрехата тъмна, прокъсана.
Той е много самотен и тъжен.
Но усмихне ли се, е много щастлива
любовта му хризантемена в късната есен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...