1.11.2017 г., 21:39

Ноемврийска любов

1.3K 1 0

Застла ми градината пак ноември 
със златистите  свои листа.
Хризантемите в апогей разтанцували 
и цъфтеж, и ухание със есента.

 

Оголяха ми  розите.Скриха  цвета си.
Пак на пролет, ще вирнат листа.
Иде зима, ще застели със бели снежинки
поляни, градини, и оголелите вече поля.

 

Сутрин рано мирише на студ и кафе.
Вечер – на вино, топлинка и  уют.
Късната есен е две във едно.
Топлината в дома, а сковаващ вън студ.

 

На ноември е дрехата тъмна, прокъсана.
Той е много самотен и тъжен.
Но усмихне ли се, е много щастлива
любовта му хризантемена в късната есен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...