Ноемврийски ангел

25 сент. 2005 г., 16:36

Поэзия

775 0 2

Когато си простя, че съществувам,
навярно ще е меланхолна есен.
А ти до мене тихо ще сънуваш,
препуснал коня си небесен.

Прозряла същината на живота,
ще бъда кротка, мъдра и добра-
захвърлила от себе си хомота,
за мъничко свален, поне до сутринта.

Нещата просто ще се случват.
Ще си припявам на ръба на пропастта.
И чуждите души измъчени
ще чакам да измия и спася.

На края на работното си време
ще те събудя с длан огрижена.
На коня ме метни, небесния
и отведи ме в звездната си хижа.

Ноемврийски ангел

Свързани произведения

Комментарии

Предложения