Ноемврийски ангел
Когато си простя, че съществувам,
навярно ще е меланхолна есен.
А ти до мене тихо ще сънуваш,
препуснал коня си небесен.
Прозряла същината на живота,
ще бъда кротка, мъдра и добра-
захвърлила от себе си хомота,
за мъничко свален, поне до сутринта.
Нещата просто ще се случват.
Ще си припявам на ръба на пропастта.
И чуждите души измъчени
ще чакам да измия и спася.
На края на работното си време
ще те събудя с длан огрижена.
На коня ме метни, небесния
и отведи ме в звездната си хижа.
навярно ще е меланхолна есен.
А ти до мене тихо ще сънуваш,
препуснал коня си небесен.
Прозряла същината на живота,
ще бъда кротка, мъдра и добра-
захвърлила от себе си хомота,
за мъничко свален, поне до сутринта.
Нещата просто ще се случват.
Ще си припявам на ръба на пропастта.
И чуждите души измъчени
ще чакам да измия и спася.
На края на работното си време
ще те събудя с длан огрижена.
На коня ме метни, небесния
и отведи ме в звездната си хижа.
© Здравка Маринова All rights reserved.
