Ноктюрно
Ноктюрно
Чудесен ден, дъждовен и намръщен.
А аз припадам по плача на облаци
и по целувките на октомврийски капки.
Да съм последното пристанище
на необичайния им път.
Да ги посрещам празнична,
превърнала сетивността на кожата
във френетичен възглас.
Да бъда амфорно препълнена
с омесените благовония на океани и пустини,
и снегове от покривите на света.
И на любимите си хризантеми.
Небето да е ексцентрично сиво,
да провокира в ъгъл от ума
копнежа по неизживян потоп...
Дърветата - церемониално строги
да спускат на земята мъртвите листа
и да нашепват упокойни речи.
А до слуха ми да долита
опиващото благоречие на местни птици,
които сред въздушния мираж
изплуват и потъват като видения.
Каква прекрасна есенна елегия!
Съзирам топли кестени и бяло вино
за двама
пред пламъците на камина.
Любов върху дебела меча кожа на земята.
И после - танцът на съня
на две тела, преплетени
под музиката на дъжда...
Диана Загора
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Кънева Все права защищены
