Ноктюрно
Чудесен ден, дъждовен и намръщен.
А аз припадам по плача на облаци
и по целувките на октомврийски капки.
Да съм последното пристанище
на необичайния им път.
Да ги посрещам празнична,
превърнала сетивността на кожата
във френетичен възглас.
Да бъда амфорно препълнена
с омесените благовония на океани и пустини,
и снегове от покривите на света. ...