ZAGORA (Диана Кънева)
409 485
Oct 4, 2009, 4:03 PM

Ноктюрно 

  Poetry » White poetry
672 0 9

                                              Ноктюрно

 

Чудесен ден, дъждовен и намръщен.

А аз припадам по плача на облаци

и по целувките на октомврийски капки.

Да съм последното пристанище

на необичайния им път.

Да ги посрещам празнична,

превърнала сетивността на кожата

във френетичен възглас.

Да бъда амфорно препълнена

с омесените благовония на океани и пустини,

и снегове от покривите на света.

И на любимите си хризантеми.

Небето да е ексцентрично сиво,

да провокира в ъгъл от ума

копнежа по неизживян потоп...

Дърветата - церемониално строги

да спускат на земята мъртвите листа

и да нашепват упокойни речи.

А до слуха ми да долита

опиващото благоречие на местни птици,

които сред въздушния мираж

изплуват и потъват като видения.

Каква прекрасна есенна елегия!

Съзирам топли кестени  и бяло вино

за двама

пред пламъците на камина.

Любов върху дебела меча кожа на земята.

И после - танцът  на съня

на  две тела, преплетени

под музиката на дъжда...

 

                                                                  Диана  Загора

 

© Диана Кънева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??