ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
4.10.2009 г., 16:03 ч.

Ноктюрно 

  Поезия » Бели стихове
698 0 9

                                              Ноктюрно

 

Чудесен ден, дъждовен и намръщен.

А аз припадам по плача на облаци

и по целувките на октомврийски капки.

Да съм последното пристанище

на необичайния им път.

Да ги посрещам празнична,

превърнала сетивността на кожата

във френетичен възглас.

Да бъда амфорно препълнена

с омесените благовония на океани и пустини,

и снегове от покривите на света.

И на любимите си хризантеми.

Небето да е ексцентрично сиво,

да провокира в ъгъл от ума

копнежа по неизживян потоп...

Дърветата - церемониално строги

да спускат на земята мъртвите листа

и да нашепват упокойни речи.

А до слуха ми да долита

опиващото благоречие на местни птици,

които сред въздушния мираж

изплуват и потъват като видения.

Каква прекрасна есенна елегия!

Съзирам топли кестени  и бяло вино

за двама

пред пламъците на камина.

Любов върху дебела меча кожа на земята.

И после - танцът  на съня

на  две тела, преплетени

под музиката на дъжда...

 

                                                                  Диана  Загора

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??