Навън вали.
А мислите ми във ноктюрно
по тебе бягат в късен час.
След нашата раздяла твърде бурна
не се обаждаш ти. Не се обаждам аз.
Ината мерим си със тебе двама.
Такъв инат! И не изпитваме тъга
за лошата развръзка на финала
по чия вина... Чия вина...
Обичахме ли се? Или наужким
играехме си с тебе на любов.
Какво ми даде, аз какво отнесох
от сърцето ти към своя пристан нов?
Не взех си нищичко от твоето със мене.
И на тебе нищичко не дадох за късмет.
От нашата любов каквото който вземе,
това ще е. Останалото е за смет.
© Галя Кутулева Все права защищены